Беларус отбелязва 80 години от трагедията на Хатин
На 22 март се навършват 80 години от заличаването на село Хатин в Беларус от фашистите. През 1943 година цялото население на селото е събрано в колхозна плевня, след което тя е залята с бензин и подпалена. Живи изгарят 149 души. Оцелява 56-годишен ковач от селото. Днес на мястото на изпепеленото село е повдигнат мемориален комплекс „ Хатин “, в който се извисява 6-метрова бронзова статуя на ковача, носещ на ръце мъртвия си наследник.
Едва през 1986 година Григорий Васюра е наказан и разстрелян е през 1987 година Командирът на един от взводовете на 118-и батальон „ Шутцманщафт “, украинецът Василий Мелешко, е съден в руски съд и екзекутиран през 1975 година На мястото на скромния монумент през 1969 година е открит днешният Хатински мемориален комплекс.
Клането не е необикновен случай в Беларус по време на Втората международна война. Най-малко 5295 белоруски селища са изгорени и унищожени от нацистите и постоянно всичките им поданици са избивани (около 1500 жертви) като наказване за съдействие с партизани. Във Витебска област 243 села са изгаряни два пъти, 83 села три пъти, а 22 села са изгаряни четири или повече пъти.
Филмът „ Иди и виж “ (1985) на режисьора Елем Климов е основан по събитията в Хатин и окупацията на Беларус по време на войната, и отразени в „ Хатинска повест “ на писателя Алес Адамович.
В документалния филм „ Позорната загадка на Хатин “ (2008) по сюжет на Сергей Головченко и постановка на Олга Диховичная и Александър Милославов се застъпва тезата, че 118-и полицейски батальон, направил закононарушението е формиран най-вече от украински националисти.
Ето какво се споделя в прессъобщение на белоруското посолство в София:
На този ден преди 80 години – на 22 март 1943 година – фашистките наказателни отряди изгориха беларуското село Хатин и неговите поданици – 149 души, 75 от които деца. Най-малкият гражданин на Хатин беше единствено на 7 седмици, напомня посолството на Беларус в София.
От къщите наказателните отряди изгониха възрастните хора, децата, дамите и мъжете. Болните и немощните били бутани с приклади. Всички бяха затворени в плевня и подпалени. Под натиска на десетки човешки тела вратите не устояха и се срутиха. С горящи облекла, обзети от смут, хората се втурнаха да бягат, само че нацистите невъзмутимо стреляха по тях от картечници и автомати. Най-малкият гражданин на Хатин беше единствено на 7 седмици.
От спомените на единствения възрастен човек, оживял в нещастието, Йосиф Камински: " И мен ме заведоха в тази плевня... Дъщеря, наследник и брачна половинка – там... Те я възпламениха от горната страна, покривът гори, огънят се излива върху хората, тези хора се задушават... вече нямат опция да дишат... ".
Трагедията на Хатин е един от многочислените обстоятелства, свидетелстващи за целенасочената политика на геноцид на хитлеристка Германия по отношение на популацията на Беларус. Хатин въплъщава над 10 хиляди беларуски села, доста от които са изгорени дружно с хората и в никакъв случай не са се възродили.
От отчета за хода на следствието на Генералната прокуратура на Беларус по наказателното дело за геноцид на беларуското население по време на Великата Отечествена война и следвоенния интервал:
– към началото на 2023 година размерът на материалните вреди за Беларус от дейностите на нацистките окупатори по време на Великата Отечествена война се прави оценка на минимум 2,3 трилиона щатски долара;
– допълнително е открита информация за 10 500 изгорени селища и над 90 лагера на смъртта;
– на територията на Беларуската руска социалистическа република са унищожени минимум 3 милиона души (въпреки че формалната статистика в продължение на доста години показва разнообразни числа – от 2,2 до 2,4 милиона).
